2. Преценете правилно съотношението между солта и зелето

Обикновено се използва около 2-3% едра морска сол от теглото на зелето. Количеството на солта е важно, защото ограничава развитието на вредни бактерии. Съответно, ако прекалите с нея обаче, зелето ще стане твърде солено. Така че бъдете прецизни при осоляването.

3. Подгответе си подходящи съдове

След като смесите зелето със солта, го натъпчете плътно в съда за ферментация. Това най-често са бидони, ако е в по-голямо количество, или буркани – ако зелето е рязано. Така се предотвратява образуването на мухъл. Важно е и да поставите тежест върху зелето, за да го държите потопено в сока, който се образува по време на ферментацията. Това ще изтласка въздуха и ще създаде анаеробна среда, необходима за развитието на полезните бактерии.

4. Оставете зелето да ферментира в подходящи условия

Ферментацията на зелето трае около 3 седмици. Добре е то да бъде поставено на стайна температура – около 18-24 градуса, далеч от пряко слънчево греене. Когато то стане готово и започнете да го използвате, можете да го поставите в хладилник.

5. Консумирайте с удоволствие Вашето домашно кисело зеле

Можете да сервирате киселото зеле като гарнитура, на салата, като прочутото кисело зеле с месо или като друго любимо ястие. Не изхвърляйте зелевия сок. Той също има редица ползи като подсилване на имунитета, борба с алергии и проблеми с дихателните пътища, махмурлук и други.

Това е въпрос, който много често наши клиенти ни задават. Краткият отговор за съжаление е – „не можете“.

За жалост, след като динята бъде откъсната е много по-трудно да се прецени дали е недоузряла, зряла или презряла. В онлайн пространството витаят множество неверни твърдения за техники в подбора на „перфектната диня“. Истината е, че и ние не можем да гарантираме за всеки наш плод, че ще бъде с добро качество. Това е нашата най-важна цел – максимално голям процент от тях да са с чудесен вкус.

В тази статия ще разгледаме различните методи за оценка на динята, както и тяхната ефективност.

Зрителни признаци

На първо място трябва да отбележим, че различните сортове дини имат не само различен външен вид, но и променят вида си в процеса на зреене. Тоест, всичко зависи от сорта. В рамките на един сорт хората, които берат дините могат на външен вид да различат дини, които са много неузрели или много презрели, но за купувачите това би било много трудно.

Вместо това Ви препоръчваме да огледате динята за механични повреди, като притиснати зони и цепнатини по кората. Тези механични повреди не са проблем в първите дни след набирането на динята, но могат да предизвикат преждевременно разваляне на плода при по-дълго съхранение.

Не съществуват зрителни признаци за сладост, хрупкавост или сочност на дините. Чували сме какви ли не небивалици по въпроса.

Почукване или акустични признаци

Почукването на динята, което много хора практикуват, дава информация за нейната вътрешност, но почти никой не знае как да интерпретира тази информация. Отново най-важен фактор е сортът на динята. В зависимост от него ще варират нейните размери, форма, дебелина на кората и структура на вътрешността. Всички тези параметри се отразяват на звука, който произвежда динята.

Ухото трябва да се долепи до динята при почукването, за да чуем тона, с който тя „звъни“. Ако познаваме сорта на динята, ще знаем в каква тоналност динята звъни „на зряло“, а не „на презряло“.

В общи линии:

• Ако динята звъни с по-висок тон, който има по-голяма продължителност, то тя има еднородна плътност, което означава, че е или зелена или узряла.
• Ако динята звъни „на кухо“, с по-нисък тон, който е кратък, то плътността в сърцевината и е по-ниска, което може да означава, че е презряла или понякога, че просто има кухина в средата.